Преди разсъмване

Който не познава Филип Фратев значи не се е сблъсквал с астероида „Азис“. Ще каже някой, че няма такъв астероид. Няма, ама има. Откривател му е Фратев. Същият тип Фратев много обича да твърди, че има изключителни открития в областта на астрономията и как държавата, народонаселението, марсианците и цялата Вселена са му длъжни да го финансирали, че да продължава да открива и астероиди „Кондьо“, „Хисарски поп“ и т.н. Та многоуважаемият Фратев напоследък направил някаква „обсерватория“ А79 (нещо като Е79 явно). Нищо лошо. Всеки има право да си прави „обсерватории“. Демокрация. Само че претенциите на сайта на „обсерваторията“ (http://a79.starrydreams.com/about-a79/) са най-малкото смешни. Ето цитат от фундаменталните писания там:

“ During the last two years we are leader in the astrometric observations in Bulgaria and founded the first new asteroids in our country over the past 18 years.“

Болд-ът е мой.  За да не си помисли някой, че това е случайно ето друго такова нещо:

„Some of us had founded and observed from other sites (A61, Tortona, Italy).“

Фратев, преди да продължиш с откритията на Азисовци и после да викаш „Те журналята не ме разбраха“, вземи си поправи писанията, че и аз не мога да те разбера.

NGC 2359 е забележителна емисионна мъглявина, която поради особената си форма е наречена още и Шлемът на Тор. NGC 2359 прилича на космическо балонче с размер „само“ 30 светлинни години, което е надуто от мощните звездни ветрове на централната звезда. Тя се явява син свръхгигант от типа Волф-Райе, скоростта на чиито звездни ветрове достига милиони километри в час. NGC 2359 е разположена на 15 000 светлинни години от нас в съзвездието Голямо куче.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Спътникът на Сатурн – Хиперион прилича на огромна 250 км-трова гъба с набраздената си от кратери повърхност. Какво е тъмното вещество в дъното на кратерите, обаче, все още е загадка. Горното изображение е получено от космическата сонда „Касини“ в края на 2005 година. Плътността на Хиперион е толкова малка, че най-вероятно вътрешността му е изпълнена с огромни кухини.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Поредното красиво изображение на космическия телескоп „Хъбъл“, демонстриращо уникалната му способност да разреши индивидуални звезди в галактика на 14 милиона светлинни години от нас.

Image credit: NASA, ESA, Anne Pellerin (STScI)

 На 1500 светлинни години от нас се намират истински звездни ясли, където в облаците светещ водород се раждат множество звезди. Тази поразителна картинка обхваща 13 градуса в Съзвездието Орион и на нея могат да се забележат мъглявините Конска глава, Пламък и др. Снимката е направена в H-alpha линията на водорода.

Image credit:  Astronomy Picture Of the Day

Връзка

От едно известно време из нета и блоговете се върти една флашка колко тъпи били американците. След гледане на горните три патки, май е време да се преосмисли надценяваната българска интелигентност.

Международен екип от учени, работещ по проекта SDSS-II (Sloan Digital Sky Survey), съобщи за откриванео на 8 малки галактики, 7 от които са спътници на Нашата галактика. Новооткритите галактики се отличават с изключително ниска светимост и се състоят предимно от стари звезди.

Image credit: rol.ru

Това е галактиката Сомбреро или известна още като М104. Снимката изглежда странно, тъй като е заснета в инфрачервения диапазон от космическия телескоп Спитцер. Поясът от прах, който се вижда във видимия диапазон като тъмна ивица тук свети ярко в изкуствените цветове на снимката. Галактикта се намира на 28 милиона км от нас в съзвездието Дева.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Това, което не направиха лайняните политици за толкова години, а именно да напомнят на оная псевдодържавица къде и е мястото, го е направил един анонимен патриот. Ако между ония 240 говеда има поне един токова кадърен, отдавна да сме се оправили.

Сондата „New Horizons“, чиято цел е изследването на Плутон и обектите отпояса на Куипър, е на няколко седмици път от Юпитер. На 28 февруари сондата ще премине на 2,3 млн. км от центъра на планетата като възползвайки се от гравитацията и ще ускори с още 14 500 км/ч. Така се очаква да достигне целта на мисията си към 2015г.

Image credit: NASA/JPL/JHUAPL