Поезията е ментална болест. И докато при някои индивиди протича тежко с делириум, еуфория, повишена чувствителност, то при голяма част от заболелите минава само като разстройство, т. е. диария. Хората с разстройство естествено имат най-належаща нужда от WC, та така и тази „поети“ имат нужда от кенефи. Така се ражда кенефната поезия. И ако преди тя беше само по стените на съответното съоръжение и засягаше главно битови теми, то с напредъка на технологиите, тази поезия се пренесе и избуя в мрежата. Примери за виртуални кенефи и кенефни творци много – blog.bg, bglog.net и т.н. Най-малко съм очаквал обаче, че сайт с компютърна насоченост може да стане място за изява на подобен творец. Ето какво е сътворил кенефният гений на някой си prilep в www.linux-bg.org:

Тролски сълзи ще се леят,
KDE-то ще гори,
ще натъпчем туй GUI
в кацата с лайна и мухи.

Ще намерим всички троли
водени от тоз порок и ще
им покажем gnome -
истината към света широк.

Тролкси сълзи ще се леят,
KDE-то ще гори,
ще направим всички троли,
на вкусни мазнички пържоли.

Трола е пустиняк голям,
майка му е великан,
а баща му дърт глиган и
се напива кат насран.

Тролщината е порок,
нека го изкореним и
нека се изправим горди
всички gnome-ски орди. „

Браво, Прилеп! Ти си откривател на ново течение – кибер кенефна поезия.

education2.png Когато има желание, има начини. Когато няма, създаваш комисии, концепции и т.н. Думата ми е за въвеждането на информационни технологии в обучението в училищата. Пример за такова желание е един интересен проект на група ентусиасти, наречен „Учи свободен„. Дискът, който са създали, показва как без всякакви концепции, бюджетни комисии, планове за развитие и подобни бюрократщини може да се направи нещо реално в полза на всички. На обратния полюс са всички безполезни, грабителски скъпи и неграмотни инициативи на разни никивасилевци, ДАИТС и подобни хрантутници.

За съжаление в горната похвална инициатива няма място за комисионни, което е основен движещ фактор на родната действителност.

За съжаление част от публикациите тук са изчезнали след срива на системата. Тъй като ме мързи да правя опити да ги възстановявам, който се интересува особено да ползва кеша на google.

Явно същата съдба е сполетяла и bgit.net, защото още не се е оправил.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0708/serpensStar_eso_c1024.jpg

На горната снимка се вижда район на звездообразуване в съзвездието Змия на 1000 светлинни години от нас. Снимката е получена в близката инфрачервена област от камерата HAWK-I (High Acuity, Wide field K-band Imaging) на обсерваторията Paranal в Чили.

Image credit: ESO, HAWK-1 Instrument Team

dirbg1.jpg

Когато си неграмотен, ставаш новинар в dir.bg. Това показва и горната им днешна изцепка.

Първо -  С. Хоукинг не е откривател на “Черната дупка”, второ – черните дупки са повечко във Вселената.

frp1_blog.jpg

frp2_blog.jpg

frp3_blog.jpg

http://www.universetoday.com/wp-content/uploads/2007/08/2007-0820neutron.jpg

 Канадски и американски астрономи откриха най-близката засега неутронна звезда. Обектът е наречен Калвера (1RXS J141256.0+792204) и се разполага в съзвездието Малка  мечка като оценката на разстоянието до него варира между 250 и 1000 светлинни години. Новооткритият обект е представител на рядък клас неутронни звезди – изолирани неутронни звезди, т.е. такива, които не притежават компаньон.

Image credit:  PSU News Release

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0708/tarantula_eso_big.jpg

 Най-големият и най-продуктивен район на звездообразуване  в Локалната група – мъглявината Тарантула  – лежи в съседната ни галактика – Голям Магеланов облак.  Ако тя се намираше на мястото на мъглявината в Орион (локален район на звездообразуване), би заемала половината небе.

Image credit:   WFI, MPG/ESO 2.2-m Telescope, La Silla, ESO

http://www.universetoday.com/wp-content/uploads/2007/08/2007-0816collision.jpg

Тази фотография е композитно изображение на Abell 520 – масивен галактически куп в процес на сблъсък с друг такъв куп. Така се формира една от най-масивните структури във Вселената.

Image credit: Chandra News Release

The image “http://www.universetoday.com/wp-content/uploads/2007/08/185516main_a-mira-full.jpg” cannot be displayed, because it contains errors.

Не, не е комета. Колкото и странно да изглежда това е звезда, и то известната Мира. Откритието, че Мира има опашка е съвсем скорошно и е направено от сателита на НАСА Galaxy Evolution Explorer и скоро ще се почви в престижното списание „Nature“. Мира е червен гигант, пулсиращ периодично. Освен това звездата се движи в пространството със собствена скорост от около 130 км/с, при което се образува тази опашка от газ, простираща се на 13 светлинни години след звездата.

Image credit: Nasa News

« Предишна страницаСледваща страница »